Игри

Информация за страница Рибарица

    Рибарица е известно българско село, разположено в пределите на северната част от страната и административно принадлежащо към област Ловеч. Този град е известен най-вече с две неща – футболният клуб, който през 90-те години дори грабна шампионската титла на страната и концлагерът, където на принудителен труд са изпращани много хора на различна възраст в най-тежките дни за страната от периода на червения терор. Към днешна дата обаче селото, което между другото се намира близо и до Тетевен, е едно от често посещаваните места от туристи от страната. Макар и малко, то предлага отлични туристически условия. Подножието на Стара планина и на Тетевенския балкан си поделят територията на селото, което поради тази причина има предимно планински облик. Само на 12 км се намира Тетевен, а на 83 – Ловеч. Бреговете на река Бели вит мият селото, до което от София трябва да изминем немалкото разстояние от 120 км, преди да се насладим на природата му.

     Когато от освобождението на страната ни от османско робство изминават 40 години, Рибарица официално бива признато за село. Простата аритметика показва, че това се е случило някъде през 1918-та година, когато страната все още се съвзема от сътресенията на Първата световна война и се утвърждава като самостоятелна държава. През 1906-та година се прави и първата по-сериозна крачка в тази насока, а именно – обновяване на мястото и заприличването му на такова от селски тип. Със строителството на вили се поставя началото на една традиция, която продължава и по-късно. Първият притежател на рибаришка вила не е случаен човек, а директорът на Тетевенската банка по онова време. Неговото име е Марин Ничев, а пет години след това още някои авторитетни личности с влияние и известност се сдобиват с вили в селото. Сред тях си струва да споменем професор Жежо Спиридонов, както и фамилиите Балабанови и Дейкови. Но може би още по-известна е вилата на един от братята на патриарха на българската литература Иван Вазов – Владимир. Във връзка със споменатия вече концентрационен лагер, в действителност в селото функционира такъв, но е сравнително малък. В него има не повече от стотина затворници, изпратени на работа да строят шосето за Троян.

                Това се случва за период от около приблизително година – от юни 1941-ва до лятото на следващата 1942-ра. Няма как да не направим асоциации с още едно важно юнско събитие от 1941-ва – на 22-ри юни започва операция Барбароса, която е лично организирана и ръководена от Хитлер. Любопитен за отбелязване е фактът, свързан с две от близко разположените населени места до селото. Става дума за други две села с имената Брязово и Горуньово. Тъй като са обезлюдени райони и в тях не живее никой, има реална опасност те да запустеят окончателно. Но официално през 2007-ма година се взима решение селата да бъдат присъединени към рибаришката територия и така туристическото селище се увеличава по площ. Това се случва на известна и почитана дата не само в страната ни, но и навсякъде по света. Осми март е ден на майката и жената с дълбоки исторически традиции, свързани с борбата на жените за повече права.

eXTReMe Tracker